Сорт: Пино Ноар

Тероар: Варовик и глина

Район: Северен Черноморски, България

Производител: Clos Bibliotheque

Tова вино лично за мен показа, че в България може да име Пино Ноар съизмерим с нисък до среден клас такъв от Бургундия. Идва от официално най-гъсто засаденото лозе в България L’Amphitheatre до село Невша, Варненско с гъстота 900 лози на декър – тройно по-гъсто от повечето лозя в България. Това принуждава коренът да навлиза дълбоко във варовиковите слоеве в почвата в търсене на вещества и влага. Така лозата достига до минерали и елементи недостъпни в горните слоеве. Затова тя ражда малко като количество, но с изключително концентриран на аромати плод. Ето обяснението за концентрацията и дълбочината, която се усеща от самото грозде при това вино, а не от дъбовата бъчва. Именно тази дълбочина и концентрация създават огромната дистанция между двата Пино Ноара на Clos Bibliotheque и други български Пино Ноари. Досег с първокласна дъбова бъчва, както и с глинена амфора при отлежаването има, но те носят само гладкост и плътност и не ангажират с вкусове и аромати. Генетичният материал на лозичките също е брилянтен, те са селектирани от стари, емблематични лозя в Бургундия, Франция. Част от лозята, от които има калеми са на Clos de Tart и Domaine Leroy, което е единствен такъв случай в Европа изобщо, лозички от тези лозя да са засадени извън култовата Бургундия. Вино, до което си струва да се докоснеш и което променя представата за възможностите на българския тероар.

Аромати и вкусове: